Отчет за извършената работа по време на експедиция „Тененгебирге 2014”, Австрия
В периода 6-24 септември 2014 г., се проведе проучвателна пещерна експедиция в планинския масив Тененгебирге, Австрия. Организатор на експедицията бе Пещерен клуб и спелео училище „София” (ПКСУ София – www.pk-sofia.com) със съдействието на Българска федерация по спелеология.
Планинският масив Тененгебирге се намира в предната част на Източните Алпи на около 30 км южно от град Залцбург. Масивът е силно карстов, състоящ се предимно от Дакщайнски варовици. В този район се намират забележителни пещери като Айсрайсенвелт (Eisriesenwelt) – най-голямата ледена пещера в света с дължина от 42 км, в която частите с лед са около 1 км. Тези части са отворени и за туристически посещения. Друга забележителна пещера е системата Козаностра-Бергер-Платенек (Cosanostraloch-Berger-Platteneck Hoehlesystem) с дълбочина от -1291 м и обща дължина от 30 км.
Районът в Тененгебирге, определен за работа на българските пещерняци, включва обекти, намиращи се в подножието на връх Кналщайн (2233 м) и обградени от хребетите Зомерек на изток и Платенек на запад. През 80те години от 1980 г. до 1983 г. българските пещерняци са провели 4 последователни експедиции в този район. За целият период са открити и изследвани 44 пропастни пещери. Всички те са именувани с буква S от София и съответен номер. Сред тях се намира втората по дълбочина пещера, проучена изцяло от българи, S1 с -584 м дълбочина. Други интересни пещери са: S2 с -460 м, S20 -400 м с все още недостигнато дъно и S30 открита в края на експедицията от 1983 г., проучена до -115 м, след което е стигнато до стеснение със силно изходящо въздушно течение.
През 2013та година, по случай 30 години от българските пещерни изследвания в района на Тененгебирге, Българска федерация по спелеология организира малка проучвателна експедиция. Сред набелязаните цели бе: възобновяване на контактите с пещерняците от Залцбург, вземане на GPS координати на входовете на пещерите, изследвани през 80те години, търсeне на нови перспективни обекти за последваща работа, както и проучване и картиране на пещера S30.
Експедиция „Тененгебирге 2014“ продължи осъществяването на целите, заложени от предходната проучвателна експедиция, и започна работа в набелязаните и недовършени обекти от 1983 г. и 2013 г.
Основен обект на проучване бе пещера S30, открита в последните дни на експедицията от 1983 г. Друг обект бе новооткритата през 2013 г. пещера БиК (от батко и кака) или Голямата. Бяха изготвени карти и технически описания на всички изследвани пещери, продължиха и обходите за маркиране на нови перспективни обекти за бъдещи проучвания.
Условия за работа
Условията, в които протече експедицията и работиха пещерняците, бяха изключително тежки. През по-голяма част от времето имаше обилни валежи, а в края на експедицията и сняг. Според нашите домакини Национална асоциация за пещерно дело в Залцбург (Landesverein für Höhlenkunde in Salzburg) и местните рейнджъри, времето през септември до средата на октомври е най-стабилно. Въпреки това тази година се оказа различна от предходните и опроверга твърденията. Повечето от пещерите, в които се работеше, са с вертикални входове и е проблематично да се работи при силни валежи. При по-слаби, но продължителни валежи по някои отвеси в S30 се образуваха интензивни водопади и се наводняваха стеснения. Предвид тези фактори работата в пещерите бе силно затруднена. От друга страна обилните валежи в района силно бяха стопили остатъците от сняг. За сравнение през 2013 г. входа на S30, който е между скала, сняг и лед бе с 5-6 метра по-високо разположен и затапен със сняг в по-голямата си част. Дори не се виждаше надписа, с който е маркирана пещерата през 83та година. Други трудности пред експедицията бяха свързани с логистиката и най-вече изнасянето на багаж към базов лагер. Трябваше да се преодолява денивелация от 1000 метра от селцето Обер Шефау до подножието на връх Кналщайн, без да имаме възможност да ползваме пътя, който значително би съкратил денивелацията и съответно дните и усилията по изнасяне на експедиционния багаж.
Екип на експедицията
В експедиция „Тененгебирге 2014” взеха участие общо 14 пещерняци от следните клубове в страната: ПКСУ „София”, ПК „Искър”, ПК „Под Ръбъ”, ПК „Академик” и ПК „Черни връх”. В екипа имаше трима биоспелеолози.
- Антония Стоянова Влайкова, ръководител на експедицията
- Владимир Георгиев Георгиев, технически ръководител на експедицията
- Веселин Любомиров Желязков
- Виолета Любомирова Желязкова
- Георги Цветанов Георгиев
- Герасим Николов Леков
- Десислава Веселинова Стоянова-Иванова
- Иво Живков Тачев
- Ния Любенова Тошева
- Таня Боянова Стоилова
- Тодор Сашов Каракиев
- Филип Руменов Енчев
- Христина Дечева Дечева
- Цветан Томов Остромски
Изследвани пещери
По време на експедицията бяха картирани общо 7 пещери с обща дълбочина от 461 метра и 860 метра в дължина. Най-голям интерес представляваха пещерите S30 и БиК (Голямата):
S30
Пещерата е открита в края на експедицията през 1983 г., като тогава е достигната дълбочина -115 м и изследването е стигнало до стеснение със силно изходящо въздушно течение. Тази година бяха изследвани 3 паралелни отвеса докато беше намерено същото стеснение. След разкопаването на чакълестото дъно, пещерата продължи с поредица от предимно широки отвеси и зали. Картирана е до зала на -210 м. След последната точка от картировката има къс меандър и широк отвес, в който са екипирани поне 100 м в дълбочина и чието дъно все още не е достигнато. С него общата дълбочина на пещерата ще надхвърли -300 м. Въздушното течение продължава да се усеща, пещерата е перспективна и ще бъде обект на изследване на следващи експедиции. Интересен факт при изследването е, че след продължителни дъждове, силното въздушно течение в така наречената “Духалка” не се усеща. Най-вероятно поради сифон на по-голяма дълбочина.
Входът се намира по протежението на голям разлом север-юг в подножието на стена с височина 70-80 м.
Температурата на въздуха е 0.7°C при входния отвес на дълбочина от -35 м; 1.8°С на -100 м и 2.2°С на -210 м. Температура на водата е 1.9°С на -100м.
БиК (Голямата)
Пещерата беше открита при проучвателната експедиция през 2013 г. Входът е кръгъл с диаметър 6 м, като надолу продължава гладък отвес с подобни размери. През 2013 г. беше проверена до около -50 м. Пещерата се намира в същия разлом като S30, но над стената на около 80 м височина над входа на S30 и се предполагаше, че може да се окаже горен вход към същата система. През 2014 г. продължи проучването на пещерата. Входният отвес през цялото време е с голям диаметър, но на -80 м се появява лед и сняг. Изследването продължи до -122 м, където има зала с непреодолимо стеснение между леда и скалата. Годината беше с малко сняг и много дъждове, така че е малко вероятно през следващи години да има по-добри условия за проникване.
S06
Открита през 1983 г. и картирана до -20 м с отметка, че продължава. Входът се намира на платото в близост до пещерите S1 и S2. Беше проверена при един от обходите и картирана до -33 м. Развива се по тесен меандър, който продължава със следващ отвес. Перспективна за продължение при следваща експедиция.
S40, S44, S45
Входове маркирани през 1983 г., но без да са проучвани. Бяха проучени и картирани, но всички приключват със стеснения или блокажи без перспектива.
„Фау“
Перспективен вход с леко изходящо течение открит през 2013 г. Намира се в близост до S30. Проверена и картирана до -16 м, където свършва с непреодолимо стеснение.
Картирани пещери
| Име | Дълбочина (м) | Дълж. антена (м) | Хор. дължина (м) | Надм. вис. (м) |
| S06 | 33 – продължава | 61 | 27 | 1901 |
| S30 | 210 – продължава | 450 | 224 | 1748 |
| S40 | 17 | 27 | 12 | 1724 |
| S44 | 36 | 53 | 32 | 1743 |
| S45 | 27 | 41 | 19 | 1699 |
| БиК (Голямата) | 122 | 188 | 81 | 1837 |
| Фау | 16 | 40 | 26 | 1794 |
| Общо | 461 | 860 | 421 |
При теренни обходи бяха намерени още S20 (-400 м и продължава), S21 (-21 м), S17 (-25 м). Това са пещери картирани през периода 1980 – 83 г., за които нямаше GPS координати. Намерени са входовете на S41, S42, S43, които са маркирани през 1983 г., но не са проучвани.
Бяха намерени и множество други нови входове на платото на надморска височина около 1900 м. Някои от тях бяха проверени, но завършват с блокажи и ледени тапи на малка дълбочина.
Общо с експедицията от 2013 г. са намерени и са взети GPS координати на 38 от общо 44 пещери проучвани през 80-те години.
Въпреки тежките метеорологични условия, целите на експедиция „Тененгебирге 2014“ бяха успешно изпълнени. Районът е перспективен за бъдеща работа, при която основен приоритет ще е продължаване на проучването в дълбочина на пещерите S20 и S30, както и изследване на набелязаните новооткрити перспективни обекти.
Снимки от експедицията:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10204062897185412.1073741851.1013865269&type=1&l=9189421663
