Моят дядо Печат
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Автор: ПКСУ София   
Сряда, 20 Февруари 2008г.

Моят дядо от аванта, цял живот живя

и накрая от аванта, пукна, че умря.

На един банкет преяде

и на бога дух предаде,

авантаджия бе голям. (2)

Но и аз не изоставам в тия времена,

хубаво му подражавам и не е беда.

Дето седна декиш хваща

и за мене други плаща,

авантаджия съм голям. (2)

За кюмур пари не давам, нито за дърва,

Щом кат имам аз хазаика, толкова добра.

Тя е мене гадже харно

и ме топли като парно,

авантаджия съм голям. (2)

По Дондуков, по Раковска, даже по Леге,

се разхождам всяка вечер и ми е добре.

Срещам Пенка, Станка, Цеца

и ги тупам по гъзеца,

авантаджия съм голям.(2)

А цигарите ги пуша от всякакъв вид,

стига в джоба си да имам клечка и кибрит.

Ти ги пушиш “Томасян”,

аз ги пуша “муфтасян”,

авантаджия съм голям. (2)