Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 15 посетителя в сайта

АБВ - ГРИЖИ ЗА ВЪЖЕТАТА Печат
Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 
Автор: ПКСУ София   
Вторник, 22 Май 2007г.

От всички съоръжения за проникване в пропастите и пропастните пещери най-много и постоянни грижи изискват въжетата. Небрежност по отношение на стопанисването им не бива да се допуска, защото твърде скъпо се заплаща.

7.1. МАРКИРАНЕ. БИОГРАФИЯ НА ВЪЖЕТО

Трудно се помни кое въже кога е доставено, а още по-малко в кои пропасти и от колко души е използувано от началото на неговата употреба. Затова първото нещо, което е необходимо да се направи след получаването на всяко въже, е да му се постави маркиращ знак. Това е особено важно при съществуващата клубна собственост на въжетата. За времето, докато са годни за употреба, те попадат в различни ръце не само поради общността на инвентара за членовете на клуба, но и поради тяхното текучество.

Таблица 12

Номер по ред

Дата на проявата

Име на пропастта

Брой на участниците в проникването

Забележка

1

14.11.82

Иванова вода, с. Добростан

5


2

04.12.82

05.12.82

Яворец

Панчови грамади,

с. Зверино

5

4


3

23.01.83

Кървавата локва, м. Зеленич, Котел

1

С въжето е екипиран последният отвес, в който е слязъл само един от участниците

...


и т. н.






За да бъде трайно, маркирането се извършва най-добре със запресовани алуминиеви пръстени в двата края на въжето. С набиващи се цифри върху тях се отбелязват годината на производството, поредният номер на въжето и неговата дължина. Добре е данните за дължината да се нанесат, след като въжето престане да се скъсява.
За всички въжета в клуба трябва да се води тетрадка, в която освен сведенията за вида, типа, датата на получаване на въжетата и пр. се вписват обектите, в които са били използувани, и броят на участниците в проникваннята (табл. 12). Единствено по тези данни след време може да се направи реална оценка за интензивността на ползуване на дадено въже, т. е. да се проследи неговата биография.
7.2. ПОДДЪРЖАНЕ


Ако не се поддържат винаги чисти, въжетата се износват значително по-бързо и бързо износват съоръженията за спускане и изкачване. Затова след всяко проникване трябва да се перат. Температурата на водата да не е по-висока от 30o
С. При по-голямо замърсяване може да се използува сапун или перилен препарат за синтетични материи, но без съдържание на ензими. Най-добре е да не се употребяват препарати, а въжетата да се намокрят и прекарат между две притиснати една към друга четки и после да се изплакнат. Процедурата се повтаря, докато водата остане бистра. Изцеждат се, като се прекарат през фиксиран карабинер или десандьор. По време на сушене да не са в близост до отоплителни уреди, нито да се оставят на слънце. Най-добре е да съхнат в проветряващо се тъмно помещение.
Преди да бъде навито, всяко въже трябва най-внимателно да се преглежда, като се следи:
- да няма скъсани, протрити или стопени места по защитната обвивка;
- гъвкавостта да е еднаква при сгъване в противоположни посоки по цялата дължина на въжето;
- при опипване да не се усещат явно удебелени или утънени места спрямо нормалния диаметър на въжето.
По същия начин се преглежда и всяко въже, преди да бъде употребено, ако е било ползувано и прибирано от друг.

При дефект, ако повреденият участък е по-дълъг, въжето се бракува. Ако дефектът е локален, то се срязва, като повреденото място се изхвърля. Двете отделни части от въжето може отново да се използуват за екипиране на по-къси отвеси. Връзването на възел за локализиране на повредено място се допуска само като временна мярка, ако дефектът е забелязан в момент на употреба на въжето по отвесите. След изтеглянето му трябва да се среже.
Фиг. 48
Фиг. 48.
Навиване на въжета:
а - единичен пакет; б - двоен пакет

Когато не се използуват, въжетата се държат навити и се съхраняват на тъмно в проветриво сухо помещение. Навиват се както е посочено на фиг. 48. Ако са по-дълги, навиването се започва от средата навън, като се образуват два пакета. Намотките, които се правят около навитото вече въже, трябва да са стегнати. Иначе въжетата се развиват и объркват по време на транспорт.
Съхраняването и транспортирането им става отделно от метални предмети и съоръжения, както и от материали за зареждане на осветителните тела. Поставянето или носенето на акумулатори или батерии в сак заедно с въже е абсолютно забранено.
Фиг. 49
Фиг. 49.
Транспортен сак:

а - скрояване на цилиндъра (по дългите прекъснати линии платът се подгъва); б - капак; в - дъно (зашива се към цилиндъра по прекъснатата линия); г - общ вид


При транспортиране до и във обектите, както и по време на екипиране и дезекипиране на пропастите за предпазване на въжетата от нараняване се използуват специални транспортни сакове от двойно промазан плат PVC. Тъй като у нас такива сакове нито се произвеждат, нито се внасят, налага се да се изработват по системата "Направи си сам". Скрояването и ушиването им не е сложно. Подобен плат се произвежда от завод "П. Караминчев" в Русе за чергила на товарни автомобили и покриване на леки павилиони. За носещи колани се използува синтетична лента с ширина 50 мм, производство на завод "Н. Киров" в Казанлък, за предпазни колани за леки автомобили. Фиг. 49 дава представа за скрояването и общия вид на такъв транспортен сак. В него се побират 120 м въжета с Ф 10 мм. Да се запомни:

- въжетата да не се оставят на открито по балкони, рафтове в складови помещения, килери и пр., а да се прибират в сандък, шкаф или в помещение без достъп на светлина;

- да се сушат само на сянка, а най-добре - през нощта или в тъмно помещение;

- да се пазят педантично от съприкосновение с киселини, основи и др. химикали, което означава: да не се държат в непосредствена близост или заедно с батерии или акумулатори, както и да не се поставят в багажник на автомобил, освен ако са в транспортен сак от PVC.


Съдържание
7.3. ПЕРИОДИЧНА ПРОВЕРКА

Добре е статичните въжета да се подлагат на проверка за установяване на тяхната годност за по-нататъшна употреба, както следва:

- въжета с Ф 9 мм - след втората година;

- въжета с Ф 10 и повече мм - след третата година;

- без оглед на срока или датата на последния тест за всяко въже, което предизвиква някакво съмнение.

За целта на удобна скала в района на клуба трябва да се забият близо един над друг два клина "спит" и да се занесе подходяща тежест от 80 кг. От въжето, което ще се изпитва, се отрязва парче с дължина около 3 м и се поставя в съд с вода, докато се намокри добре. В двата му края се връзва по един възелосморка или девятка за въже с Ф 9 мм, така че да се получи образец с дължина около 1,5 м от клуп до клуп. Посредством карабинери "АеСМЮ" 3400, "Щубай" 5000 или триъгълни карабинери "Майон рапид" с Ф 10 мм готовият образец се фиксира към планката на по-ниския клин и към тежестта. Карабинерът при тежестта се свързва посредством сдвоена примка от тънък шнур с карабинера на въже, което се прекарва през ролка, фиксирана на втория клин. С негова помощ и посредством полиспаст или мускулната сила на няколко души тежестта се издига, докато карабинерите в клуповете на образеца се изравнят по височина (фиг. 50). Въжето се фиксира и примката се срязва. Падането при тези условия е с фактор1.

Всеки образец от дадено въже се изпитва с две последователни падания на тежестта:

- ако изпитваният образец задържи и двете последователни падания, въжето е годно за по-нататъшно използуване;

- ако той задържи първото падане, но се скъса при второто, което често се случва, от въжето се отрязва второ парче и също се изпитва два пъти. Ако и вторият образец задържи първото и се скъса отново при второто падане на тежестта, въжето се счита за годно. Но ако вторият образец се скъса още при първото падане, на такова въже повече не може да се разчита;

- ако изпитваният образец се скъса още при първото падане на тежестта, второ парче от въжето не се реже. Такова въже е негодно и веднага се бракува.

С този тест може да се провери годността и на съмнителни употребявани динамични въжета, но при условие, че ще бъдат използувани само за екипиране на отвеси, а не за осигуряване.

Независимо от това, че всяко въже след такива проверки става малко по-късо, то никога не бива да се жали.Фиг. 50

Фиг. 50.Установка за проверка на годността на статични въжета


Да се запомни
:

- винаги е за предпочитане да имаш няколко по-къси въжета, но по-дълъг живот, отколкото обратното!


Съдържание

8. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Опитът на хиляди спелеолози от цял свят в продължение на години е доказал, че статичните въжета притежават необходимите качества, за да могат със сигурност да понесат натоварванията при използуването им в техниката на единичното въже. Но това се отнася само за нормалния им срок на употреба и при условие, че през цялото време са били правилно експлоатирани и стопанисвани. Спазването на тези изисквания зависи единствено от спелеолога, който работи с тях.

Освен това, въпреки че при поемане на динамичен удар степента на сигурност на различните типове въжета е различна, тя не зависи от самото въже. Дали в дадения момент ще се окаже достатъчна или не, зависи пак от спелеолога. Както видяхме, сигурността на едно статично въже се определя от разликата между практическата му якост на опън и върховото динамично натоварване.А спелеологът винаги може да влияе върху стойността на върховото динамично натоварванечрезфактора на падане. Или с други думи, ключът за решаване на задачите за сигурността на въжето е в неговите ръце. С този ключ всеки спелеолог трябва грамотно да борави и никога да не забравя, че както всеки метод за проникване в пропастите, така и техниката на единичното въже освен предимства има и недостатъци. При скъсване на въже споменатият вече закон на Нютон веднага ще го изпрати по най-бързия начин към дъното на отвеса. Ако въжето се скъса по време на спускане на последния или изкачването на първия от екипа, пътят към повърхността се отрязва. Помощ може да се очаква само отвън, но без да съществува възможност за нейното повикване.

Вероятността от скъсване на въже е само потенциално съществуваща опасност. А дали ще се прояви като действителна или не, по принцип не зависи от въжето като съоръжение, а от спелеолога, който си служи с него. Следователно безопасността на проникването изцяло се решава от този, който го извършва. А тя може да бъде гарантирана само при условие, че съоръженията и най-вечевъжетата са в отлично състояние, което винаги предварително трябва да се проверява преди всяко проникване, и че отвесите са правилно екипирани съобразно въжетата, с които се работи.

Ето защо ще завършим с онова, с което започнахме: че техниката на единичното въже освен основни познания за нейните принципи, елементи и изисквания, качествена екипировка и много добра спортно-техническа подготовка налага отлично познаване и педантично пазене на въжетата, на които всъщност при всяко проникване поверяваме живота си!

 
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Поддръжка
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс


 

© 2018 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.