Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 22 посетителя в сайта

АБВ - ФАКТОРА НА ПАДАНЕ Печат
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Автор: ПКСУ София   
Вторник, 22 Май 2007г.
ЗА ФАКТОРА НА ПАДАНЕ ПРИ РАЗРУШАВАНЕ НА МЕЖДИННО ЗАКРЕПВАНЕ

Като изключим вероятността от опасни за въжето падания, дължащи се на груби грешки или невнимателни действия, които по принцип не бива изобщо да се допускат, динамични натоварвания са възможни при нарушаване на целостта на някое междинно закрепване (фиг. 28). При тези случаи факторът на падане се определя от:

- големината на "корема"(D)на междинното закрепване (В), който всъщност е и причината тези инциденти винаги да са съпроводени с падания, които въжето трябва да спре;

- дължината (С)на въжето между нарушеното закрепване (В) и намиращото се над него междинно или основно закрепване (А);

- дължината (R)на въжето между В и Р - мястото на спелеолога по време на инцидента (вж. фиг. 30).


Фиг. 28

Фиг. 28. Фактор на падане при разрушаване на междинно закрепване


Вероятната степен на падане винаги може предварително да се прецени, и то със задоволителна точност. Затова още при екипиране на отвеса междинните закрепвания трябва да се разполагат на такива отстояния, които гарантират свеждането на фактора на падане до минимум. За предварителната оценка на неговата стойност при определяне на мястото за дадено междинно закрепване от значение за сигурността на въжето са само дължината С над закрепването и големината на "корема" D,който се оставя за преминаване на междинното прехвърляне (фиг. 29), тъй като в случая

.


Следователно факторът на падане ще бъде по-нисък, ако въжето над закрепването е по-дълго, а "коремът" - по-къс, и обратно. И двете величини подлежат на точна преценка от страна на спелеолога в процеса на екипиране, което позволява всяко междинно закрепване да се организира така, че при разрушаването му факторът на падане да не превишава 0,2.Това е необходимо, за да се гарантира максимална сигурност при инцидент по време на изкачване със самохвати и особено по време на прихващане или сваляне на пострадал.
Фиг. 29
Фиг. 29. Зависимост на фактора на падане от дължината на въжето С над междинното закрепване и големината на "корема" D


Докато междинното закрепване В е здраво, R е непрекъснато променяща се величина (фиг. 30). Тя или се увеличава, или се намалява в зависимост от това, дали в момента спелеологът се спуска или се изкачва. Ако разстоянието междуВ и Ре по-голямо, факторът на падане при разрушаване на закрепването ще бъде още по-нисък, тъй като в случая

.

Обаче при разрушаване на закрепванетоВзначението за R може да се окаже 10, 20 или повече метра,но също така и 0, ако спелеологът се намира непосредствено до него. Затова на амортизиращата възможност на въжето под закрепването никога не бива да се разчита при предварителната оценка на фактора на паданеи избора на място за междинно закрепване.
Фиг. 30


Фиг. 30. Фактор на падане при разрушаване на междинно закрепване

Фиг. 31

Фиг.31. Теоретични криви на ВДНпри еднакви значения за С и Р, но различна големина на "корема" D

Да се запомни:

- да не се допуска разстоянието до дадено междинно закрепване от намиращото се над него (основно или междинно) да е по-малко от 5-6 м. Ако конкретната обстановка налага това, междинното закрепване трябва да се дублира или да се направи с две опори;

- да не се оставя по-голям "корем" от 0,5 м, ако над междинното закрепване въжето е по-късо от 10 м;

- да не се правят излишно дълги "кореми"(фиг. 31). Излишен е всеки сантиметър от въжето и без наличието на който съоръженията за спускане и изкачване може да се свалят и поставят без затруднения при преминаване на междинните прехвърляния.

Съдържание

4.10. ОПАСНОСТТА ЗА ВЪЖЕТО ОТ ТОПЛИНАТА НА ДЕСАНДЬОРА

Синтетичните материали имат относително ниски точки на топене. Например перлонът (немският еквивалент на найлона) се топи при 250oС. Опасността за нишките на перлоновите въжета при бързо спускане с десандьор идва от това, че лесно се размекват и при температури много по-ниски от тяхната точка на топене, а това ги поврежда. Якостта на опън на синтетичните материали е обратно пропорционална на температурата. Например перлоновите нишки бързо започват да губят якостните си качества при температура над 80oС,а един десандьор тип "Дреслер" се нагрява до такава температура само след 50 м спускане по сухо въже на спелеолог с тегло 70 кг при скорост на спускането 62 см/с. При скорост 64 см/с след 60 м спускане температурата му може да достигне до 130oС.

За да се предотвратят последствията от отрицателното действие на високите температури върху нишките на въжето, спускането по отвесите трябва да се извършва с разумна скорост, съобразно състоянието му (сухо, мокро) и дълбочината на отвеса. След достигане до междинно прехвърляне или до дъното на отвеса десандьорът трябва веднага да се освобождава от въжето. При спускане по сухи отвеси с дълбочина над 70-80 м без междинни прехвърляния спелеологът трябва да носи добре намокрена гъба от дунапрен или пластмасово шише с вода за охлаждане на десандьора по време на спускането.

Да се запомни:

- за да не се допусне нагряването на десандьора да достигне опасна за нишките на въжето температура, скоростта на спускане не бива да превишава 25 см/с (15 м в минута).

 
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Поддръжка
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс


 

© 2017 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.