Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 85 посетителя в сайта

АБВ - ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СТАТИЧНИТЕ ВЪЖЕТА Печат
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Автор: ПКСУ София   
Вторник, 22 Май 2007г.
4.1. ФУНКЦИЯ НА ВЪЖЕТО В ОТВЕСА

Функцията, която едно въже изпълнява по време на проникване в пропаст, се определя изключително от техниката, възприета за неговото осъществяване. Техниките "спускане и изкачване по въже с горна осигуровка" или "спускане и изкачване по въже със самоосигуровка" изискват употребата на две въжета. И при двете техники едното се използува само като средство за придвижване по отвеса, а другото за осигуряване, т. е. по време на проникването всяко въже изпълнява определена, самостоятелна и различна функция, която при нормални условия на работа не се променя или заменя с друга до неговото завършване. От друга страна, докато продължава процесът на спускане или изкачване, на натоварвания се подлага само въжето, което служи за придвижване. Ако проникването протича нормално, осигуряващото спелеолога въже през цялото време остава практически ненатоварено. Дори и при възникване на инцидент то също не се подлага на действието на големи сили, тъй като начинът на екипиране на отвесите не създава предпоставки за динамични натоварвания* . Всичко това облекчава изпълнението на неговата осигурителна функция.

*Това е възможно единствено при техниките с горна осигуровка, и то само в случай, че възникването на инцидент съвпадне по време точно с момента, в който поради грешка осигуряващият е оставил "корем" на въжето, с което осигурява.


При техниката на единичното въже нещата значително се различават. От една страна, единственото въже в отвеса поема и двете функции на въжетата от класическите техники, като във всеки момент от проникването едновременно е средство и за придвижване, и за осигуряване. Второ въже "за всеки случай" няма; от друга - начинът на екипиране на отвесите по принцип съдържа потенциална възможност за динамични натоварвания на въжето и на осигурителната верига при инцидент.

Тези особености на техниката на единичното въже, съчетани с използуването на статични въжета при нейното практикуване, правят осигурителната функция на единственото в отвеса въже особено важна и същевременно почти изцяло зависима от спелеолога - от неговите знания, умения, съобразителност и правилни действия. Защото дали то ще може да я изпълни или не зависи преди всичко от това, дали той ще успее предварителнода създаде необходимите условия за целта още при екипирането на всеки отделен отвес. А това означава, че трябва по възможно най-добрия начин, съобразно всяка конкретна обстановка, да позиционира и оборудва всички основни и допълнителни закрепвания, както и закрепванията за всяко междинно прехвърляне, съобразно вида и състоянието на въжетата, с които в момента работи. Да се запомни:

- екипирането на всеки отвес трябва да се извършва единствено с оглед предварително да бъдат създадени всички необходими предпоставки за безпрепятствено осъществяване на осигурителната функция на въжето, ако това се наложи, а не само от съображения за по-бързо или по-леко придвижване по него.

4.2. ЗАКРЕПВАНИЯ

Съвкупността от всички елементи, с които се оборудва една опора за фиксиране на въжето (самата опора, примка или планка, болт, карабинер и пр.), се нарича закрепване. Опорите биват:

- естествени: скална халка или издатък, синтрово образование, скален блок, ствол на дърво и др.;

- изкуствени: ролплъгов или скален клин, клема, ексцентрик и др.

За направата на закрепване обикновено се използува една и в по-редки случаи две опори, както при закрепване под формата на У.

Функцията, която дадено закрепване изпълнява, го определя като; основно, допълнително, междинно или отклоняващо (фиг. 10).

Използуването на самопробиващи ролплъгови клинове тип "спит" дава възможност за създаване на неограничен брой изкуствени опори и за позициониране на закрепванията на което и да било място в галерията или отвеса - достатъчно е скалата да бъде с ненарушена структура, а избраното място - най-подходящо за правилно екипиране на отвеса.
Фиг. 10

Фиг. 10.Видове закрепвания


Да се запомни:

- изискванията за максимална сигурност при използуване на техниката на единичното въже налагат всяко основно закрепване да бъде дублирано с допълнително. Отклоняващите закрепвания не се дублират. За междинните това рядко се налага;

- взаимното разположение на дублираните закрепвания и начинът на фиксиране на въжето към тях трябва до максимум да ограничават възникването на силни динамични натоварвания, ако някое от закрепванията се разруши;

- позиционирането на основните и междинните закрепвания трябва да се извършва така, че въжето да не трие никъде в скалата.

Съдържание


4.3. ГРАНИЦАТА Н0

Както се вижда от фиг. 11, силата на натоварване на въжето не може да достигне съответния за даден фактор на падане максимум, докато дължината на въжето, а съответно и височината на падането Н,е по-малка от известна, макар и минимална граница. Това е т. нар. границаН0(хаш нулево), от която нататък върховото динамично натоварванедостига пълната за съответния фактор на падане стойност.
Фиг. 11

Фиг. 11. Границата Н0


Ако се осъществят поредни падания на дадена тежест с фактор 1, задържани от няколко отделни парчета въже, като всяко следващо е с по-голяма дължина и върховото динамично натоварване на всяко от тях се измерва, ще се получи крива, която: първоначално стремително тръгва нагоре, после изкачването й се забавя, докато достигне границата Н0(фиг. 12). След нея тя се превръща в права линия, успоредна на абсцисата. Върховото динамично натоварванестава постоянно, т. е. такова, каквото би трябвало да бъде, след като факторът на паданее един и същ.

Фиг. 12

Фиг. 12. Зависимост на ВДН от дължината на въжето между дублирани закрепвания при един и същфактор на падане

Този полезен за техниката на единичното въже ефект, намаляващ стойността на върховото динамично натоварване на въже с дължина, по-малка от границата Н0,се дължи на обстоятелството, че в клупа то работи двойно, а във възела допълнително участвува и дължината, включена в него. Това облекчава въжето при поемане на енергията на падане. Този ефект има практическо значение както за къси парчета въже, какъвто е случаят с осигурителния ремък, така и при евентуално динамично натоварване наначалната част на въже, която свързва основно с допълнително закрепване. Обаче ако при дублирането на закрепванията частта от въжето, която ги свързва, се окаже по-дълга от границата H0,той не може повече да бъде полезен за намаляване силата на върховото динамично натоварванена дадено допълнително закрепване, ако основното се разруши. И обратно. Колкото дължината на въжето между тях е по-малка отН0,толкова този ефект ще бъде по-голям.

Границата Н0 зависи основно от фактора на падане и от вида на въжето, но се влияе и от конкретното му състояние - сухо, мокро, повече или по-малко износено и пр. За целите на практическата работа при екипиране на отвесите се приема, че за динамичните въжета тя е от порядъка на 1,5 м, а за статичните - не повече от 1 м дължина на въжето при фактор на падане1.

Да се запомни:

- спазването на границата Н0 съобразно вида на използуваното в момента въже е от значение за гарантиране на сигурността на дублираните закрепвания.

Съдържание

4.4. ОПТИМАЛНО РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ДУБЛИРАНИТЕ ЗАКРЕПВАНИЯ И ФИКСИРАНЕ НА ВЪЖЕТО

Различаваме хоризонтално и вертикално дублиране на закрепванията. Хоризонтално обикновено се дублират основните закрепвания на парапети за траверсиране и на парапети, които осигуряват подхода до началото на отвесите. Основните закрепвания при началото на отвесите се дублират вертикално. Желателно е хоризонталното им дублиране да се избягва и да се прилага само когато дублирането по вертикалата е невъзможно.

Фиг. 13

Фиг. 13. Оптимални разстояния между дублирани закрепвания: а - хоризонтално; б - вертикално дублиране


При хоризонтално дублиране, когато се подбират местата за основното и допълнителното закрепване, разстоянието между тях във въже трябва да се разчита така, че по възможност да бъде значително по-малко от границата H0 за вида на въжето с което се екипира.

Ако при динамично натоварване се наруши целостта на закрепването в т. А (фиг. 13 а), смекчаването на удара в т. В ще бъде в зависимост от дължината на въжето, което ги свързва. Въпреки че за по-голямото смекчаване на удара е по-добре то да има малка дължина, от друга страна тя не бива да бъде и по-малка от 50 см с оглед сигурността на забитите клинове. Напрежението в скалата, предизвикано от набитите в ролплъговите клинове разширяващи ги конуси, може да доведе до спукването й, ако разстоянието между два съседни клина е по-малко от 50 см.

Въжето се фиксира между основните и допълнителните закрепвания, без да се оставя никакъв "корем".

Да се запомни:

- позиционирането на закрепванията на оптимални разстояния едно от друго при дублирането им, както и фиксирането на въжето без "корем" между тях, гарантират ниска степен на натоварване при нарушаване на целостта на което и да било от тях.

Съдържание

4.5. ЗА ДА НЕ СЕ СРЕЖЕ КЛОНЪТ, НА КОЙТО СЕДИМ

4.5.1. ФИКСИРАНЕ НА ВЪЖЕТО СЪОБРАЗНО РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКРЕПВАНИЯТА

За безопасността на проникването не е достатъчно дублираните закрепвания да бъдат само на оптимални разстояния едно от друго. Особено важно е и как ще бъде фиксирано въжето съобразно взаимното им разположение.

Понякога в началото на отвес, за да се изнесе системата веднага встрани от стената му, се налага основното закрепване да се позиционира над допълнителното. Ако при спускане десандьорът се включи към въжето под нивото на допълнителното закрепване (ако се включи над него, това ще бъде равносилно на опит за самоубийство - фиг. 14 б) и основното се разруши, факторът на паданеняма да превиши единица (фиг. 14 а). Обаче в случая не само ще натоварим въжето до крайния предел на неговите възможности при инцидент, но натоварването изцяло ще се поеме от допълнителното закрепване, а това е недопустимо. Защото, ако и то се разруши, повече нищо не може да спре падането. При такива случаи под нивото на допълнителното закрепване се прави възел, чийто удължен клуп се фиксира към основното (фиг. 14 в).Ако то се разруши, натоварването както за въжето, така и за допълнителното закрепване, ще бъде минимално.
Фиг. 14

Фиг. 14. Оборудване на основно закрепване, разположено над допълнителното:

а, б - неправилно; в - правилно

В случаите на хоризонтално дублиране при подбиране на местата за закрепванията винаги трябва мислено да се проследява и пътят, който въжето би изминало, докато се натовари допълнителното закрепване, ако основното се разруши. Ако при отместването му би се получил пандюл с риск за силен удар на спелеолога в стената на отвеса или въжето би се ударило, или ще опре в остри ръбове, козирки и пр. (фиг. 15), предварително трябва да се намери друго решение.
Фиг. 15

Фиг.15 Неправилно дублирано основно закрепване: О - основно закрепване, Д - допълнително закрепване

Съдържание

4.5.2. АМОРТИЗИРАЩИ ВЪЗЛИ

Когато се разруши основно закрепване, допълнителното остава единственият страж на сигурността. Освен това то не само запазва целостта на осигурителната верига, но за известно време поема и функцията на основното, без от своя страна да е осигурено. За да се гарантира неговата издръжливост, силата на динамичното натоварване, която би изпитало при разрушаване на основното, трябва да бъде колкото е възможно по-малка. Затова, когато взаимното разположение на закрепванията е такова, че при разрушаване на основното закрепване динамичното натоварване на допълнителното е неизбежно, използуват се т. нар. амортизиращи възли. Те спадат към специфичните елементи на техниката на единичното въже. Предназначението им е да поемат част от енергията на падането при инцидент, с което значително се облекчава натоварването както на статичните въжета, така и на допълнителните закрепвания (табл. 7).

Фиг. 16

Фиг. 16, Амортизиращ възел и схеми на закрепванията, при които се използува

Като амортизиращи се използуват възлите пеперудаили водачески. Връзват се близо до допълнителните закрепвания, а при силно отместени по вертикала междинни закрепвания, организирани с "пандюл" - в зоната на "корема", малко по-високо от най-ниската му част по посока на междинното закрепване. Оставя се клуп с дължина двадесетина сантиметра, като възелът не се затяга предварително (фиг. 16).Възлитеосморкаи девяткане се използуват за тази цел, тъй като нямат амортизиращ ефект -при удар веднага се затягат и въжето във възела не може да преплъзне (табл. 8).

Таблица 7*

Въже

Амортизиращ

възел

Върхово динамично натоварване

в кгс при:

1-и удар

2-и удар

3-и удар 4-и удар

4-ти удар

 

Ново

Ф 9 мм

без

870

скъсване



водачески

370

250

640

скъсване

Използвано,

в употреба

от 3,5 г.

Ф 10 мм

без

710

скъсване




пеперуда

600

720

скъсване


Таблица 8*

Възел на статично въже с Ф 11 мм

Начало на преплъзване на въжето във възела (кгс)

Скъсване (кгс)

Девятка

не преплъзва

1360

Осморка

не преплъзва

970

Пеперуда

750

-

Водачески

840

-

  • * По Ж. Марбак и Ж. Л. Рокур

Съдържание

4.5.3. ПРОТЕКТОРИ, ПРЕСТИЛКИ, ОТКЛОНИТЕЛИ

Най-често при входовете на пропастите и по-рядко в началото на някой от междинните отвеси поради специфичния характерна подхода към тях системата не винаги може веднага да се изнесе в свободен отвес, без въжето да опре в ръбанастената. При такива случаи в зависимост от конкретните условия протриването му се избягва посредством поставянето на протектор или отклонител.
Фиг. 17

Фиг 17 Протектор

Протекторите се изработват с дължина от 400 до 600 мм и ширина 120 мм от двойно промазан плат РVС. По дължината им се зашива лепящ цип тип "Велкро", а в единия край се поставя шнур не по-дебел от 3 мм за привързване към въжето (фиг. 17).

Когато се наложи да се използува протектор, веднага след достигане на първото удобно място трябва да се направи междинно закрепване върху естествена или изкуствена опора.

Отклонителите се изработват от обло желязо с Ф 6-7 мм и се заваряват за болтове с Ф 8 мм и дължина до 80 мм. Фиксират се само за клинове спит чрез затягане на гайката (фиг. 18 а).

Те са особено подходящи за предотвратяване на триенето в места, в които въжето само докосва скалата в малък участък по протежение на отвеса, както и ако въжето опира в издатина, намираща се на отстояние по-малко от 6-7 м под основно или междинно закрепване (фиг. 18 б). В такива случаи с поставянето на отклонител се избягва необходимостта от ново междинно закрепване, което при подобни обстоятелства не е най-удачното решение за правилното екипиране на отвеса (вж. 4.9).

Престилките се използуват предимно за предпазване на въжето, когато при планката на дадено закрепване възелът опира в скалата. Изработват се също от плат РVС с дължина 300 мм и ширина 120 мм. В горния им край се поставя капса с Ф 16 мм за закачване към карабинера на закрепването (фиг. 19) или със замба се пробива дупка с Ф 8 мм. Тогава престилката се притиска с планката.

Фиг. 18
Фиг.18.Отклонител: а - общ вид; б - начин за използуване
Фиг.19

Фиг. 19. Престилки

Съдържание

4.5.4. СВЪРЗВАНЕ НА ДВЕ ВЪЖЕТА КЪМ ЗАКРЕПВАНЕ

По принцип всеки отвес се екипира с цяло въже, но това не винаги е възможно. Ако въжето се окаже по-късо и отвесът е в камбана, второто въже се свързва директно с първото с двоен тъкачески възел или насрещна осморка. Оставя се клуп за самоосигуряване по време на преминаването му (фиг. 20 а).

За да се избегне преминаването на такъв възел, обикновено второто въже се фиксира към карабинера на последното междинно закрепване, до което достига първото въже. Обаче включването на клуповете на двете въжета поотделно в карабинера е недопустимо. Ако закрепването се разруши, карабинерът се подлага на динамичен удар и ключалката му може да се отвори. Свързването на клуповете един в друг предотвратява тази опасност (фиг. 20 в). Неизползуваният край на първото въже се навива и с няколко намотки се пристяга (фиг. 20 б).
Фиг. 20


Фиг.20.Свързване на две въжета

а - в камбана, б, в - към междинно закрепване

 
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Поддръжка
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс


 

© 2017 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.