Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 56 посетителя в сайта

Джебин трап и Партизанската 17-18.07.2010 Печат
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Последно
Автор: Bobo   
Вторник, 20 Юли 2010г.

Ден първи (събота)

Срещата е познатото 8ч, но този път не на Македония, а в Младост. Взимам Светльо, пазаруваме в Билата и  тръгваме към Ябланица. По план  там трябва да се срещнем със Стоян, който пътува от Свищов. Към 10ч се събираме  и тримата тръгваме към с. Глогово. Дестинацията ни е пещерата Джебин трап, а целта на проникването  е да наковем няколко спита за да се подобри системата за движение.

Около 10 30ч сме в селото, вече започва да напича порядъчно. Хапваме лежерно и без да бързаме стягаме багажа за дупката. След около 15мин. ходене сме пред пещерата, която лесно намираме, понеже сме ходили и преди там. Следва преобличане, тежко преобличане. Чувството да облечеш поларен гащеризон и PVC при околна температура около 30 градуса хич не е приятно.

Планът е следният: аз влизам и екипирам до първата площадка, а от там някой друг ще продължи. Напъхвам се във входния тесняк с всичките джаджи по мен, по стар обичай няколко неща се закачват, но както и да е – минавам. Още на предишното ми идване бях решил, че трябва да се набие един спит след тесняка, понеже тогава беше екипирано на примка, метната на един камък и тази примка се откачи и един човек от групата друсна неприятно на горното закрепване.

И така, вадя чукът и ръкохватката и се заемам да кова спит. Ръкохватката ми беше подарена предишния ден от Тони Брадата. Още тогава ми направи впечатление, че дръжката е малко хлабава, но той ме увери, че нямало как да падне.

Та така, чукам си аз плувнал в пот  и по едно време гледам как на поредното почукване дръжката се е откачила и аха да падне. Сетих се за дедо Тони и за увереността му, предишния ден, посмях  си се сам и продължих с работата. Скалата се оказа много твърда, дупката ставаше много бавно, а за капак на всичко я и изкривих. Забих спита, като това може би е най-лошо забития спит, който историята познава. Направих закрепването и аха да тръгна надолу, когато осъзнавам ,че прониквачката, която беше закачена на мен я няма. Седеше само прусека й, нея самата я намерих 60м по-надолу. Докато съм минавал тесняка тя е паднала и дори не съм усетил. Както и да е, стигнахме до дъното, наковахме където беше необходимо и излязохме навън половин час преди контролното време.

Вечерта от София щеше да тръгне още една група , да спим и на другия ден всички да влизаме в Партизанската.

След като се оправихме запалихме колата тръгнахме към Партизанската  да търсим място за лагер. По пътя минахме през една кръчма за по няколко кюфтета и бира. По тъмно стигнахме до мястото, което бяхме набелязали за спане. Времето топло, на небето много звезди, красота...

Около полунощ пристигнаха и останалите, хапнахме, пийнахме.  Хората гледали прогнозата за горещо време,  решили да чувалуват. Да ама не, никой не беше предвидил комарите вълча порода, които се оказа, че обитават района на Брестница. Гадните насекоми си устроиха пир на наш гръб. Аз поне си бях взел палатката, та успях да спя поне през нощта.

 

Ден втори

Будя се, горещината е нечовешка, а е едва около 8ч. Измъквам се от палатката, гледам другите  и те будни. Започна традиционното моткане, хапване, пиене на кафе. Влад направи бърз обход на района и намери дупката. След закуската планът беше аз, Светльо и Стоян да влезем първа група да екипираме, а след около два часа да влезе следващата група. Речено – сторено.  Докато стигнем до дупката, подготвим инвентара  и се нагласим стана обяд.

Влизаме и попадаме в една зала. Оглеждаме се не виждаме накъде продължава дупката.  И така 15мин. обикаляхме и търсихме пътя. Накрая Стоян се оказа най-съобразителен  и уцели правилната посока. Стигаме до първия отвес и на мен се падна честта да екипирам.  И така закрепване след закрепване та до дъното. Там изблизахме един шоколад (още отвън се беше втечнил ) и обратно нагоре. Преди дъното има 50м камбана,  на която хвърлих доста пот, пък и не само аз. По средата на дупката се срещнахме с втората група. Там се разминахме на една площадка и излязохме. Навън все така си е топло, хапнахме и отидохме на близката река да се поизперем калищата. Вечерта около 8ч излязоха и другите, стегнахме багажа и към кръчмата, да направим разбора.

Около 1ч през нощта си бях в нас, уморен и доволен.

 

Участници: Борис, Светльо, Стоян, Владо, Мила, Радо, Мимето, Пешо,  Кики, Ефо, Петя, Пепи и Кимба

Ето и снимки  от събота вечерта и Партизанската.

 
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Поддръжка
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс

Популярно

 

© 2017 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.