Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 40 посетителя в сайта

Археология Печат
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Автор: ПКСУ София   
Събота, 10 Февруари 2007г.

Пещерите винаги са представлявали интерес за археолозите - относително постоянният микроклимат, малките геоложки изменения във вътрешността им, както и трудната им достъпност обуславят запазването на археологически останки от култури, които на открито често са безвъзвратно изчезнали. Голяма част от нашите пещери са многослойни обекти – те са били обитавани от хората с хилядолетия и дебелината на съществуващия културен пласт е значителна. Освен това, поради географското си кръстопътно разположение, българските земи представляват контактен регион за различни народи от най-древни времена, като следи от тяхната култура често са откривани и в пещерите.

През най-ранната епоха от своята история – палеолита, човекът се оформя като разумно същество, което успешно се приспособява към заобикалящата го природна среда. По-късно, по времето на неолита, халколита, бронзовата и желязната епохи, през античността и средновековието, чак до наши дни, той се развива като социален индивид, чиято дейност целенасочено променя околната среда и я приспособява към нуждите на съществуването си. Преди около 6000 г. Пр. Хр. започват да се формират древните цивилизации на първите земеделци и скотовъдци и следите от човешката дейност постепенно обхващат цялата планета. Останките от миналите култури стават все по-многобройни на открито, а старите обиталища на древния човек – пещерите, вече не са преобладаващия вид жилище. Но и през по-късни времена пещерите по българските земи продължават да съхраняват ценни сведения за живота на човека – там са открити многобройни археологически останки от селища, временни жилища, скривалища, разновременни светилища, средновековни християнски скални манастири и монашески обители.През неолита човекът по българските земи се разселва извън палеолитните обиталища на своето формиране. Наравно с лова, риболова и събирателството, хората започват да се занимават и със земеделие.Много от данните за културата по българските земи от тази епоха са резултат и от проучванията на българските пещери-неолитни обиталища. По-известните от тях са: Деветашката и Табашката пещери (Ловешко), Малката пещера (Беляковец, Търновско), Ягодинската пещера (Девинско), Темната дупка (Белослав, Варненско), Каленската пещ (Врачанско), както и много други.
През средновековието използването на пещерите е свързано с появата и развитието на християнството (4-6 век) и отшелничеството (10 век) в България. (Известност получава дейността на първия български отшелник Иван Рилски, оттеглил се от суетата на света в пещера в близост до основания по-късно Рилски манастир). Голяма част от скалните манастири, запазени до днес, са били свързани с религиозния, просветен и културен живот на Втората българска държава и се отнасят предимно към периода 12-14 в. Те са свързани най-вече с развитието на религиозното християнско течение “исихазъм”, проповядващо стремеж към “чисто християнство” (необходимост от единение на човека с Бога в условията на строго отшелничество). Пещерите са неделима част от нашето общо природно и културно наследство. Освен природни феномени, представляващи интерес за различни естествени науки, те са също така и важен извор за нашата история и археология. Според известните данни, почти няма пещера в България, находките от която да не допринасят за изясняването на различни проблеми, изследвани от археологическата и историческата науки. Затова проучването на пещерите (в частност – археологическите разкопки) може да се извършва единствено от квалифицирани изследователи, притежаващи специален разрешителен документ. Всички останали “проучвателски” начинания (дори и с най-добри намерения!) представляват самодейност, нанасяща непоправими вреди на обекта и унищожаваща информацията, която археологът би извлякъл при редовно проведени разкопки. Такива деяния могат спокойно да бъдат причислени към иманярството и се наказват от закона. Макар проучването и опазването на пещерите да е приоритет главно на оторизираните институции, те се нуждаят също така и от закрилата на обикновените хора. Моралната отговорност за опазването им е особено голяма за нас, пещерняците, защото ние не само на теория, но и на практика знаем какво представляват пещерите и можем да дадем пример за грижовно отношение и на останалите, които ги посещават.

Цялата лекция по време на курса.

 
Мотото на пещерняците
Не взимай нищо, освен снимки
Не оставяй нищо, освен стъпки
Не убивай нищо, освен време

Сбирки всяка сряда след 19.00 ч.
в Клуб на пещерняка, ул. Кирил и Методий 42, ет. 1
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Поддръжка
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс


 

© 2018 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.