Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 31 посетителя в сайта

Археология Печат
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Автор: ПКСУ София   
Събота, 10 Февруари 2007г.

Пещерите винаги са представлявали интерес за археолозите - относително постоянният микроклимат, малките геоложки изменения във вътрешността им, както и трудната им достъпност обуславят запазването на археологически останки от култури, които на открито често са безвъзвратно изчезнали. Голяма част от нашите пещери са многослойни обекти – те са били обитавани от хората с хилядолетия и дебелината на съществуващия културен пласт е значителна. Освен това, поради географското си кръстопътно разположение, българските земи представляват контактен регион за различни народи от най-древни времена, като следи от тяхната култура често са откривани и в пещерите.

През най-ранната епоха от своята история – палеолита, човекът се оформя като разумно същество, което успешно се приспособява към заобикалящата го природна среда. По-късно, по времето на неолита, халколита, бронзовата и желязната епохи, през античността и средновековието, чак до наши дни, той се развива като социален индивид, чиято дейност целенасочено променя околната среда и я приспособява към нуждите на съществуването си. Преди около 6000 г. Пр. Хр. започват да се формират древните цивилизации на първите земеделци и скотовъдци и следите от човешката дейност постепенно обхващат цялата планета. Останките от миналите култури стават все по-многобройни на открито, а старите обиталища на древния човек – пещерите, вече не са преобладаващия вид жилище. Но и през по-късни времена пещерите по българските земи продължават да съхраняват ценни сведения за живота на човека – там са открити многобройни археологически останки от селища, временни жилища, скривалища, разновременни светилища, средновековни християнски скални манастири и монашески обители.През неолита човекът по българските земи се разселва извън палеолитните обиталища на своето формиране. Наравно с лова, риболова и събирателството, хората започват да се занимават и със земеделие.Много от данните за културата по българските земи от тази епоха са резултат и от проучванията на българските пещери-неолитни обиталища. По-известните от тях са: Деветашката и Табашката пещери (Ловешко), Малката пещера (Беляковец, Търновско), Ягодинската пещера (Девинско), Темната дупка (Белослав, Варненско), Каленската пещ (Врачанско), както и много други.
През средновековието използването на пещерите е свързано с появата и развитието на християнството (4-6 век) и отшелничеството (10 век) в България. (Известност получава дейността на първия български отшелник Иван Рилски, оттеглил се от суетата на света в пещера в близост до основания по-късно Рилски манастир). Голяма част от скалните манастири, запазени до днес, са били свързани с религиозния, просветен и културен живот на Втората българска държава и се отнасят предимно към периода 12-14 в. Те са свързани най-вече с развитието на религиозното християнско течение “исихазъм”, проповядващо стремеж към “чисто християнство” (необходимост от единение на човека с Бога в условията на строго отшелничество). Пещерите са неделима част от нашето общо природно и културно наследство. Освен природни феномени, представляващи интерес за различни естествени науки, те са също така и важен извор за нашата история и археология. Според известните данни, почти няма пещера в България, находките от която да не допринасят за изясняването на различни проблеми, изследвани от археологическата и историческата науки. Затова проучването на пещерите (в частност – археологическите разкопки) може да се извършва единствено от квалифицирани изследователи, притежаващи специален разрешителен документ. Всички останали “проучвателски” начинания (дори и с най-добри намерения!) представляват самодейност, нанасяща непоправими вреди на обекта и унищожаваща информацията, която археологът би извлякъл при редовно проведени разкопки. Такива деяния могат спокойно да бъдат причислени към иманярството и се наказват от закона. Макар проучването и опазването на пещерите да е приоритет главно на оторизираните институции, те се нуждаят също така и от закрилата на обикновените хора. Моралната отговорност за опазването им е особено голяма за нас, пещерняците, защото ние не само на теория, но и на практика знаем какво представляват пещерите и можем да дадем пример за грижовно отношение и на останалите, които ги посещават.

Цялата лекция по време на курса.

 
Ако поместите камък
... или изпуснете нещо от екипировката, предупредете тези долу с ясен и висок вик - “Камък”. Ако Вие чуете предупреждението “Камък”, бързо намерете убежище и не поглеждайте нагоре.

Сбирки всяка сряда след 19.00 ч.
в Клуб на пещерняка, ул. Кирил и Методий 42, ет. 1
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Поддръжка
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс


 

© 2018 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.